РКМЕ – нормативна база
1. Някои важни точки от правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (пълен текст RTF файл).
Раздел III
Териториални експертни лекарски комисии
Чл. 30. (1) Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват лицата по повод на:
1. временна неработоспособност;
2. трайно намалена работоспособност;
3. искане на застрахователи и на застраховани лица;
4. трудоустрояване на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност;
5. определяне характера на заболяванията – професионален или общ;
6. други случаи, предвидени в нормативни актове.
(2) Териториалните експертни лекарски комисии освидетелстват и преосвидетелстват лицата в 3-месечен срок от постъпване на документите при тях. Решенията се връчват на лицата или на техни представители срещу подпис. При временна неработоспособност, която продължава, срокът за освидетелстване е 15 дни от датата на постъпване на документите в ТЕЛК.
(3) Когато за изясняване на отделни случаи се изискват допълнителни документи или изследвания, срокът по ал. 2 започва да тече от тяхното представяне.
(4) В случай че ТЕЛК прецени, че не е в състояние да вземе решение в деня на клиничния преглед на лицето, експертното решение се изпраща с писмо с обратна разписка, в която се отбелязват номерът и датата на експертното решение. В този случай медицинското досие се изпраща в РКМЕ след получаване на обратната разписка.
(5) Освидетелстването от ТЕЛК по повод искане на застрахователни компании и застраховани лица в тях се извършва срещу заплащане.
(6) Срокът на временната неработоспособност може да бъде до два месеца от датата на заседанието на ТЕЛК, освен ако в експертното решение е посочен по-кратък срок.
Чл. 31. (1) Освидетелстването и преосвидетелстването на лицата се извършват от ТЕЛК по района на постоянния им адрес или по настоящия им адрес, ако са регистрирани на този адрес най-малко 3 месеца преди подаване на молбите в РКМЕ.
(2) Обстоятелството по ал. 1 се доказва с документ за самоличност и удостоверение от общината.
(3) Изключение се допуска, когато лицето се намира на продължително (повече от 30 дни) болнично или домашно лечение и не е в състояние да се яви пред ТЕЛК по района на постоянния или настоящия си адрес.
(4) Лицата, които по медицински показания не са в състояние да се явят в ТЕЛК, се освидетелстват на място (в дома, в болнично или друго заведение). Това обстоятелство се доказва с медицинско удостоверение, издадено от лекуващия лекар или вписано в протокола на ЛКК (направлението на личния лекар).
(5) Освидетелстването на лицето във връзка с обжалвани болнични листове се извършва от ТЕЛК по района на лечебното заведение, издало болничните листове.
Чл. 32. (1) Общините поемат разходите за командироване на експертите от ТЕЛК от друга община при освидетелстване на лица, живеещи на територията на тяхната община.
(2) Специализираните ТЕЛК за очни, психични и белодробни болести освидетелстват болните със заболявания от техния профил в областните многопрофилни болници за активно лечение по района на местоживеене на освидетелстваните лица.
(3) Директорите на многопрофилните болници по ал. 2 осигуряват кабинети, пособия и апаратура, необходими за работата на ТЕЛК.
(4) Разходите за командировки на специалистите от специализираните ТЕЛК, на шофьорите, на техническите лица и за гориво на колите се заплащат от лечебните заведения, на чиято територия се прави освидетелстването.
Чл. 33. (1) Ръководителите на лечебните заведения, към които са създадени ТЕЛК, осигуряват своевременно цялостно амбулаторно или болнично изследване на освидетелстваните лица, както и необходимите условия за работа на ТЕЛК – работни помещения, инвентар, пособия, канцеларски материали, транспорт, както и заместване на отсъстващите членове на ТЕЛК.
(2) Ръководителите на лечебните заведения са длъжни да предоставят на ТЕЛК и на НЕЛК необходимата медицинска документация, отнасяща се до здравословното състояние на освидетелстваното лице.
Чл. 34. (1) За лицата по трудови и по служебни правоотношения към момента на освидетелстването осигурителите изготвят и предоставят на ТЕЛК (НЕЛК) производствена характеристика.
(2) Бланката на производствената характеристика се предоставя на осигурителя от ТЕЛК или от НЕЛК с писмо или от освидетелстваното лице.
Чл. 35. (1) В заседанията на ТЕЛК по покана на председателя могат да участват представители на работодателя, на организациите на и за хората с увреждания, както и други лица, имащи отношение по конкретните въпроси, свързани с освидетелстването.
(2) При снемането на анамнезата и при клиничния преглед на освидетелстваното лице участват само лекари.
Чл. 36. (1) В извършването на клиничния преглед и при вземането на решение участват всички членове на ТЕЛК. При липса на единодушно становище експертното решение се подписва с „особено мнение“ от специалиста, изразил мотивирано несъгласие с останалите членове на ТЕЛК.
(2) Експертните решения на ТЕЛК, подписани с „особено мнение“, се изпращат в НЕЛК за окончателно решение. Към такива експертни решения се прилага писмена мотивировка на особеното мнение.
(3) Заседанията на ТЕЛК са редовни, когато присъстват не по-малко от трима членове.
Чл. 37. (1) Председателят на ТЕЛК:
1. разпределя преписките между членовете на ТЕЛК;
2. съобщава на лицата с писмо с обратна разписка деня на прегледа и изследванията и консултациите, които трябва да направят;
3. осигурява цялостното изследване и прегледа на болния, колективното обсъждане на данните от клиничния преглед и наличната медицинска и друга документация;
4. контролира пълното и точно попълване на експертното решение;
5. връчва срещу подпис експертните решения на ТЕЛК, като изяснява на лицата решенията на комисията, дава указания за предприемането на съответни действия, свързани с тяхното пенсиониране или трудоустрояване, с реда за обжалване решенията на ТЕЛК и др.;
6. организира освидетелстването на лицата на място;
7. отказва да открие процедура по просрочена жалба;
8. организира проверки в лечебните заведения по експертизата на временната неработоспособност и работата на ЛКК и на личните лекари по подготовката на медицинските документи за ТЕЛК; уведомява ръководствата на лечебните заведения за констатираните пропуски и грешки и предлага мерки за отстраняването им;
9. съвместно с експертите по експертиза на работоспособността към РЦЗ, към РКМЕ и към ТП на НОИ предлага и провежда мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите от района по проблемите на експертизата на работоспособността;
10. организира и провежда мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите в ТЕЛК;
11. изготвя и предоставя:
а) графика за работа на ТЕЛК, като определя един ден от седмицата за домашни посещения;
б) отчетите за работата на ТЕЛК, като един екземпляр от годишния отчет изпраща на НЕЛК, ТП на НОИ и РЦЗ;
12. съвместно с експертите към РКМЕ и РЦЗ организира обсъждане на решенията на НЕЛК, касаещи обжалвани решения на ръководената от него ТЕЛК, и взема съответни мерки за недопускане на констатираните пропуски и грешки;
13. запознава се с условията и особеностите на професионалния труд на освидетелстваните лица, отразени в производствените характеристики;
14. участва в заседанията на медицинския съвет на лечебното заведение;
15. отговаря за организацията и качеството на работата на ТЕЛК пред директора на РЦЗ и пред директора на лечебното заведение, към което е създадена ТЕЛК.
(2) Лекарите в ТЕЛК:
1. извършват клиничен преглед и при необходимост назначават допълнителни изследвания и консултации със специалисти извън ТЕЛК с оглед най-правилна преценка на работоспособността на освидетелстваните лица;
2. извършват клиничен преглед на място;
3. участват в проверки в лечебните заведения по организацията и качеството на експертизата на работоспособността;
4. осъществяват методическа помощ на ЛКК по подготовката и изпращането на болните за освидетелстване от ТЕЛК;
5. при покана от страна на работодателите участват в комисиите за определяне на работните места за трудоустроени лица.
Чл. 38. Териториалната експертна лекарска комисия може да вземе решение само по документи без преглед на лицата в следните случаи:
1. когато има сключени спогодби с други страни, в които е установен такъв ред;
2. при посмъртно освидетелстване и преосвидетелстване, ако лицето е подало молба в РКМЕ приживе или е подлежало приживе на редовно преосвидетелстване за получаване на пенсия;
3. когато лицето, редовно призовано, не се яви за освидетелстване, с изключение на случаите, при които по здравословни причини то не може да ръководи постъпките си и да отговаря за тях; в тези случаи ТЕЛК е задължена да изиска служебно първичната медицинска документация от органите, издали болничните листове, и от личния лекар;
4. при лечение в чужбина над два месеца.
Чл. 39. (1) След вземане на решение ТЕЛК връща в РКМЕ медицинското експертно досие заедно с експертни решения за досието, за работодателя (ако лицето работи), за ТП на НОИ, за Националния център за здравна информация (НЦЗИ) и за други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай.
(2) Медицинската документация на лицата, които са подали молба за освидетелстване (преосвидетелстване) или са подлежали на редовно преосвидетелстване за пенсия и след редовно призоваване не са се явили на преглед в ТЕЛК (НЕЛК), се връща в РКМЕ.
(3) Регионалната картотека на медицинските експертизи уведомява писмено ТП на НОИ за неявилите се за преосвидетелстване пенсионери, редовно призовани с обратна разписка.
(4) Когато освидетелстваното лице има професия, свързана с автомобилния, железопътния или водния транспорт, един екземпляр от експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК) се изпраща на съответната транспортна областна лекарска експертна комисия.
Чл. 40. (1) Когато лицето страда от заболявания, изискващи участието на различни видове ТЕЛК (общи и специализирани), експертното решение се постановява от последната ТЕЛК, в която се е явило лицето. Останалите дават консултативно мнение, оформено в експертно решение.
(2) Консултативното мнение по ал. 1 не подлежи на обжалване по реда на чл. 112 ЗЗ.
Раздел IV.
Национална експертна лекарска комисия
Чл. 41. Специализираните състави на НЕЛК:
1. разглеждат и решават:
а) обжалваните решения на ТЕЛК;
б) немотивираните решения на ТЕЛК, установени при контролно-методическите проверки в РКМЕ и при други обстоятелства;
в) решенията на ТЕЛК по сигнал за нарушения, свързани с експертизата на работоспособността;
2. оказват методическа помощ и контрол по организацията и качеството на експертната дейност на ТЕЛК;
3. участват в разработването на нормативната уредба относно експертизата на работоспособността;
4. провеждат обучение на работещите в ТЕЛК;
5. освидетелстват на място лица, които по медицински показания не са в състояние да се явят в НЕЛК по реда на чл. 31, ал. 4; освидетелстване на лица на място може да се извърши и по преценка на директора на НЕЛК;
6. участват в проверки по експертизата на временната неработоспособност в лечебните заведения в страната;
7. оказват методическа помощ и контрол на дейността на РКМЕ; извършват проверки на медицинската документация, която се съхранява в медицинските експертни досиета на лицата;
8. отказват откриване на процедура при недопустимост на жалбата;
9. прекратяват процедурата в НЕЛК за лицата по чл. 48, ал. 2.
Чл. 42. Председателите на съставите на НЕЛК:
1. планират, организират и ръководят цялостната дейност на състава;
2. осигуряват клинико-експертното изясняване на отделните случаи и колективното им обсъждане и решаване от състава;
3. носят отговорност за своевременността и качеството на експертните решения;
4. организират и провеждат мероприятия за повишаване квалификацията на лекарите от състава и от ТЕЛК по съответната специалност;
5. осигуряват условия за работа на членовете на състава.
Чл. 43. (1) При обжалване решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, предвидени в чл. 56 от наредбата по чл. 101, ал. 5 ЗЗ, включително по състоянието на работоспособността на лицето в момента на освидетелстването му.
(2) При обжалване решения на ТЕЛК по експертизата на временната неработоспособност НЕЛК се произнася по всички приложени от жалбоподателя болнични листове независимо от това, дали са обсъждани в решенията на ТЕЛК, както и по състоянието на работоспособността на лицето в момента на освидетелстването му.
(3) По изключение, когато се обсъждат болнични листове за минало време и лицето се е върнало на работното си място, НЕЛК не се произнася по работоспособността му към момента на освидетелстването.
Чл. 44. (1) Националната експертна лекарска комисия може да събира допълнителни данни за заболяването и работоспособността на лицата, както и да иска мнението на специалисти от лечебни заведения, научноизследователски институти и на националните консултанти.
(2) Лекарите от ТЕЛК и НЕЛК насочват болните за диагностично уточняване в лечебни заведения по своя преценка.
Чл. 45. (1) Националната експертна лекарска комисия постановява своите решения в срок 3 месеца от датата на постъпване на медицинските документи.
(2) При временна неработоспособност срокът по ал. 1 е 15 дни.
(3) В случаите, когато се провеждат допълнителни амбулаторни или болнични изследвания или се изискват допълнителни документи, срокът започва да тече от датата на получаването им.
Чл. 46. (1) Спорните в клинико-експертно отношение случаи се обсъждат от експертен съвет в НЕЛК, в който участват председателите на специализираните състави и лекарите – представители на НОИ.
(2) В заседанията на експертния съвет, който е консултативен орган на НЕЛК, могат да участват националните консултанти и водещи специалисти по профила на разглежданите случаи, представители на съюзите на хората с увреждания и на други заинтересувани организации.
Чл. 47. (1) Националната експертна лекарска комисия се произнася с експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза.
(2) Консултациите на останалите специализирани състави на НЕЛК се вписват в експертното решение и са неразделна част от мотивите му. Експертното решение не се подписва от консултиращите състави.
(3) При необходимост в дейността на даден специализиран състав могат да участват специалисти от сродни състави съгласно заповед на директора на НЕЛК.
Чл. 48. (1) Националната експертна лекарска комисия може да се произнася въз основа на медицинската и друга документация без клиничен преглед в случаите по чл. 38. По изключение НЕЛК може да се произнесе по документи, когато случаят не налага клиничен преглед на лицето и не са необходими нови данни и документи.
(2) Когато дадено лице, обжалвало решение на ТЕЛК, не се яви за преглед и медицинската документация не е достатъчна, за да се вземе решение, процедурата се прекратява с разпореждане и медицинската документация се връща в РКМЕ.
Чл. 49. Националната експертна лекарска комисия може да потвърди решението на ТЕЛК, да го отмени и да го върне за ново освидетелстване на лицето с указание за отстраняване на допуснатите грешки и пропуски в решението, да го отмени и да издаде ново решение, както и да го обяви за невалидно.
Чл. 50. (1) Националната експертна лекарска комисия изпраща по един екземпляр от своето решение на освидетелстваното лице, на НЦЗИ, на ТП на НОИ, на работодателя, ако лицето работи, и на други организации съобразно конкретния случай.
(2) По един екземпляр от решението остава в медицинското експертно досие на лицето и в архива на НЕЛК, където се съхранява 40 години.
(3) Експертното решение се изпраща с писмо с обратна разписка, на която са записани номерът и датата на експертното решение.
Чл. 51. Технически грешки и непълноти в решенията на ТЕЛК и НЕЛК се поправят с ново решение.
Чл. 52. Националният център по здравна информация към Министерството на здравеопазването обработва данните от експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК и предоставя информацията на Министерството на здравеопазването, на НОИ и на Агенцията на хората с увреждания ежегодно до 30 юли следващата календарна година.
Раздел V.
Регионални картотеки на медицинските експертизи
Чл. 53. (1) Съставянето, съхраняването и движението на медицинската документация на освидетелстваните лица от ТЕЛК (НЕЛК) се осъществяват от РКМЕ.
(2) В РКМЕ се съхраняват медицинските експертни досиета, подредени по единен граждански номер.
(3) За всяко лице, което ще се освидетелства за първи път от ТЕЛК, се попълва контролен картон, в който се отразява движението на медицинската документация.
Чл. 54. (1) Лицата подават молба-декларация по образец съгласно приложение № 2 в РКМЕ за:
1. освидетелстване;
2. редовно преосвидетелстване, когато, служебно повикано, лицето не се е явило в ТЕЛК;
3. преосвидетелстване, когато се иска промяна на датата на инвалидизирането, срока на инвалидизирането, противопоказаните условия на труд или причинната връзка;
4. предсрочно преосвидетелстване за влошено или подобрено състояние;
5. преосвидетелстване по повод социални придобивки и други поводи, предвидени в нормативни актове.
(2) Лицата по ал. 1 се явяват за редовно преосвидетелстване по повод получаване на пенсия след служебно повикване.
(3) Лицата по ал. 1 заедно с молба-декларацията представят в РКМЕ и медицинска документация, доказваща здравословното им състояние, а тези, които се явяват за освидетелстване – и протокол на ЛКК (направление от личния лекар).
(4) При получаване в РКМЕ на молба, протокол на ЛКК или друга медицинска документация се извършва проверка относно наличието на медицинско експертно досие или друга документация на името на това лице, за да се свърже с нея.
(5) Експертите в РКМЕ изпращат документите за освидетелстване или преосвидетелстване на лицата на съответната ТЕЛК в срок 3 дни от получаването им.
(6) Когато медицинското експертно досие е представено във връзка със съдебно производство или е изгубено, РКМЕ насочва лицето за преосвидетелстване с медицинската документация, която се съхранява от него и в пенсионната му преписка.
Чл. 55. (1) Медицинските експертни досиета се образуват в регионалните картотеки по постоянен адрес или по настоящия адрес, ако лицата са регистрирани на този адрес най-малко 3 месеца преди подаване на молбата, и се съхраняват в регионалните картотеки по постоянния адрес на лицата.
(2) В медицинското експертно досие се съхраняват:
1. молба-декларацията;
2. медицинските протоколи на ЛКК;
3. резултатите от направените изследвания;
4. експертните решения на ТЕЛК;
5. експертните решения на НЕЛК;
6. протоколите на НОИ за извършено проучване на условията на труд по повод професионално заболяване и трудова злополука и разпореждането на НОИ за трудова злополука;
7. производствената характеристика (за лица в трудови правоотношения);
8. други медицински документи, допълнително изискани от ТЕЛК (НЕЛК) – преписи от истории на заболяването, епикризи, преписи от съдебномедицински протоколи и др.
Чл. 56. (1) Когато лицето подлежи на освидетелстване или преосвидетелстване от специализирана ТЕЛК или ТЕЛК извън района на постоянния му адрес, регионалната картотека изпраща медицинското експертно досие на съответната ТЕЛК.
(2) Когато лицето е освидетелствано от ТЕЛК извън района на постоянния му адрес, медицинската документация се изпраща в регионалната картотека по постоянния му адрес за съхраняване.
(3) В случаите, когато лицето е било освидетелствано от ТЕЛК в друг район за продължаване на отпуска по болест и са изминали повече от два месеца от срока на разрешения отпуск, и лицето не се е явило за ново освидетелстване, цялата му медицинска документация се изпраща на регионалната картотека по постоянния му адрес.
Чл. 57. Регионалната картотека по постоянния адрес на лицето изпраща на ТП на НОИ първия екземпляр от експертното решение на ТЕЛК, след като е проверила, че всички страни са уведомени и срокът за обжалване по чл. 61, ал. 1 е изтекъл. С писмо с обратна разписка се изпраща експертно решение на работодателя, НЦЗИ и на други заинтересувани лица и органи съобразно конкретния случай.
Чл. 58. (1) Медицинските експертни досиета се предоставят за служебно ползване при поискване на Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, НОИ и неговите териториални поделения, НЕЛК, съдебните органи и органите на МВР и прокуратурата.
(2) Териториалните поделения на НОИ създават организация и обезпечават техническа възможност за получаване и връщане на медицинските експертни досиета, необходими за работата на медицинските комисии по чл. 98, ал. 4 КСО.
Чл. 59. (1) Медицинските експертни досиета и азбучните картони на лицата, на които е определен процент трайно намалена работоспособност, се съхраняват в регионалната картотека за срок 40 години от последното решение на ТЕЛК (НЕЛК).
(2) Медицинските експертни досиета на лицата, на които не е определен процент трайно намалена работоспособност, се съхраняват в регионалната картотека за срок 5 години.
(3) (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г., в сила от 19.10.2007 г.) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 2 комисия, назначена по чл. 42 от Закона за Националния архивен фонд, извършва подбор и определя за постоянно запазване медицинските експертни досиета, които имат научна стойност.
(4) Документите, определени за постоянно запазване съгласно ал. 3, се описват и предават за съхраняване в съответния държавен архив, а останалите се унищожават.
(5) Медицинските експертни досиета на починалите лица с трайно намалена работоспособност се изпращат на наследниците, а ако няма такива, се унищожават.
(6) В азбучния картон се вписва къде и кога са предадени за съхраняване медицинските експертни досиета.
2. Някои важни текстове от Наредбата за медицинската експертиза на работосбособността (пълен текст RTF файл).
Глава четвърта.
ЕКСПЕРТИЗА НА ТРАЙНО НАМАЛЕНАТА РАБОТОСПОСОБНОСТ
Чл. 56. Експертизата на трайно намалената работоспособност включва определяне на:
1. степента на трайно намалената работоспособност в проценти спрямо здравия човек;
2. потребността от чужда помощ и срока;
3. срока на инвалидността и датата, на която изтича определеният срок на инвалидност;
4. началната дата на трайно намалената работоспособност (дата на инвалидизиране);
5. причинната връзка между увреждането (смъртта) и трудовата злополука, условията на труд, при които е работило освидетелстваното лице, включително при военна и гражданска инвалидност;
6. противопоказаните условия на труд;
7. трудоспособно ли е лицето за работното си място и необходимостта от трудоустрояване;
8. характера на заболяването – професионален или общ;
9. препоръки за по-нататъшно наблюдение и рехабилитация, режим на живот и обучение – при деца до 16-годишна възраст.
Чл. 57. Степента на трайно намалената работоспособност се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, насочени лабораторни и функционални изследвания и данните от наличната медицинска документация, даващи представа за функционалното състояние на заболелия орган и организма като цяло.
Чл. 58. (1) Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1. Ако приетата точка предвижда диапазон „от … до …“, процентът на намалената работоспособност се съобразява със степента на установения дефицит.
(2) Когато установеното увреждане не е посочено като отправна точка в приложение № 1, но обуславя значителен функционален дефицит, за критерий се взема най-близката по съдържание точка, като в експертното решение се вписва „във връзка с точка …“ и се прави подробна обосновка.
(3) При наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на намалената работоспособност (социалната адаптация) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2.
(4) Увреждания, които не са посочени като отправни точки и не обуславят функционален дефицит или дефицитът е незначителен, не се вземат предвид при определяне процента на намалената работоспособност.
Чл. 59. Критериите за оценка на намалената работоспособност са еднакви независимо от повода, за който се освидетелства лицето (пенсиониране, социално подпомагане, освобождаване от такси и данъци и др.).
Чл. 60. Процентите на трайно намалената работоспособност по повод увреждане, причинено от общо заболяване, и по повод увреждане, при което се определя причинна връзка (трудова злополука, професионална болест, военна инвалидност и др.), се определят поотделно.
Чл. 61. (1) При внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията.
(2) При липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинната връзка.
Чл. 62. Когато процентът на трайно намалената работоспособност се завишава при непроменено здравословно състояние, се прави подробна мотивировка със:
1. неправилна оценка при предишното освидетелстване;
2. допусната фактическа грешка;
3. други причини.
Чл. 63. (1) При тежка степен на намалена работоспособност (над 90 на сто) ТЕЛК (НЕЛК) се произнася и по потребността от чужда помощ.
(2) Чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се самообслужват в битово отношение (ставане, обличане, тоалет, хранене и др.), на слепи, както и на психично болни, които не са в състояние да контролират действията си.
(3) При децата чужда помощ може да се определи и при намалени възможности за социална адаптация под 90 на сто в зависимост от естеството на заболяването и възможността за отглеждането им в детско заведение.
(4) Териториалната експертна лекарска комисия и НЕЛК определят чужда помощ при децата, когато тя е обусловена от заболяванията, а не от възрастта им.
Чл. 64. (1) Срокът на инвалидността е от една до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване на работоспособността.
(2) Крайната дата на срока на инвалидизиране е 1-во число на месеца, през който е било извършено освидетелстването.
(3) Когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това.
(4) При дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване на работоспособността се определя пожизнен срок на инвалидността.
(5) При множествени увреждания, някои от които не са дефинитивни, срокът на инвалидността се определя съгласно ал. 1.
(6) Срокът на „чуждата помощ“ може да бъде същият или по-кратък от срока на намалената работоспособност в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца.
(7) При лица, навършили 65-годишна възраст, се определя пожизнен срок на инвалидността. Преосвидетелстване на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза.
Чл. 65. (1) Дата на инвалидизиране се определя, когато се определя процент трайно намалена работоспособност.
(2) Датата на инвалидизиране се определя въз основа на наличната медицинска документация, трудовия маршрут и здравословното състояние на лицето.
(3) Когато лицето е било във временна неработоспособност и е преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема денят, от който е прекратено изплащането на парично обезщетение по болничните листове.
(4) Когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на преминаване на лицето на тази работа. Това обстоятелство се установява по наличната медицинска документация и документите за трудов стаж.
(5) Когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не работи, датата на инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и здравословното му състояние при освидетелстването. Когато липсва медицинска документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание, за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК.
(6) Когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск, за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването.
(7) Датата на инвалидизиране може да бъде по-късна от датата на освидетелстването само когато лицето е било в отпуск по болест и се е явило за освидетелстване преди изтичането му.
(8) Отпускът при временна неработоспособност в размер 75 календарни дни, ползван на основание чл. 42, ал. 2 и 3 КСО, се взема предвид при определяне датата на инвалидизиране.
Чл. 66. Нова дата на инвалидизиране се определя:
1. на работещите лица с трайно намалена работоспособност, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили;
2. на лицата, които получават лична или наследствена пенсия въз основа на трайно намалена работоспособност и са поискали друг вид пенсия – от датата, на която е установена трайно намалена работоспособност, обусловена от увреждането, даващо основание за друг вид пенсия;
3. на лицата, на които при последното преосвидетелстване не е определен процент трайно намалена работоспособност, както и на лицата, които след изтичането на срока, за който е определен процент трайно намалена работоспособност, не са се явили за преосвидетелстване и по медицинската документация се установи, че са възстановили работоспособността си, или са работили като работоспособни пълноценно, но се е влошило състоянието им – от датата, на която са станали неработоспособни.
Чл. 67. Решение за причинна връзка се взема от ТЕЛК и НЕЛК само при определяне на процент трайно намалена работоспособност и при временна неработоспособност по повод трудова злополука, професионална болест и техните усложнения.
Чл. 68. (1) Териториалните експертни лекарски комисии и НЕЛК се произнасят по причинната връзка въз основа на следните документи:
1. при трудова злополука – разпореждане на ТП на НОИ за приемане или неприемане на злополуката за трудова или заместващо го съдебно решение, а в случаите на нетравматично увреждане – протокол за разследване на злополуката;
2. при определяне на гражданска инвалидност – документ от органите на властта, когато лицето е пострадало или заболяло при изпълнение на служебни задачи на тези органи; документ от ведомството, където лицето е упражнило гражданския си дълг;
3. при определяне на военна инвалидност – решение на ведомствената медицинска комисия или документ от командването на военната част, на която лицето е съдействало, или съдебно решение;
4. при професионална болест – протокол за разследване на ТП на НОИ; при непълноти в проучването на ТП на НОИ ТЕЛК (НЕЛК) може да поиска допълнителна информация от работодателя или от ТП на НОИ.
(2) Не се считат за трудова злополука болести от каквото и да е естество, като: инфаркти, инсулти, епилепсия, душевни болести, артериосклероза, високо кръвно налягане, диабет.
(3) Лицата, които направят искане за пенсия за военна инвалидност след уволняването си, без да са били освидетелствани от военна медицинска комисия, установяват обстоятелството, че са били на военна служба и че са пострадали по време на службата, с документ от съответното поделение или военна болница.
(4) При искане на наследствена пенсия за военна инвалидност за загинали или безследно изчезнали се представя удостоверение от командването на частта, на която са съдействали или в която са служили.
Чл. 69. (1) Причинна връзка се признава не само за увреждането по повод злополуката и професионалната болест, но и за последствията или усложненията, обусловени от тях.
(2) Причинна връзка се признава и за усложненията на заболяванията, за които е определена военна инвалидност.
Чл. 70. (1) При пенсия за военна инвалидност ТЕЛК и НЕЛК вземат решение дали трайно намалената работоспособност е резултат от това, че лицето е пострадало или заболяло през време на военната служба.
(2) Решението на Централната военномедицинска комисия е задължително за ТЕЛК (НЕЛК) само относно времето, през което лицето е пострадало или заболяло.
(3) Когато в ТЕЛК (НЕЛК) постъпят допълнителни доказателства, показващи друго време, през което лицето е пострадало или заболяло, различно от времето, прието от ведомствената медицинска комисия, цялата документация се изпраща на ведомствената медицинска комисия за ново разглеждане.
(4) Ако лицето не е било освидетелствано от ведомствената медицинска комисия, ТЕЛК (НЕЛК) взема решение дали лицето е пострадало или заболяло през време на военната служба и дали инвалидността е резултат от това.
Чл. 71. (1) Териториалните експертни лекарски комисии се произнасят по причинната връзка и при освидетелстване на лица по искане на държавни и частни застрахователи и на застрахованите лица във връзка със сключена застраховка при спазване условията на застрахователния договор.
(2) За злополука се считат внезапните събития, станали не по волята на застрахования, които в срок една година от датата на злополуката са причинили смърт или трайна загуба на работоспособността: нещастни случаи, произтичащи от движещи се транспортни средства, при работа с машини, използване на оръжие и инструменти или вследствие на взрив, срутване, обгаряне, нараняване, механичен удар, удар от мълния, действие на електрически ток, удавяне, задушаване, измръзване, злоумишлени действия от други лица, нападение от животни, ухапвания от отровни насекоми и влечуги, отравяне от вредни продукти и вещества, приети отвън, и при спасяване на човешки живот или имущество.
(3) Не се считат за злополука по отношение на застрахователни компании случаите, настъпили вследствие на:
1. професионални болести;
2. болести от каквото и да е естество, включително епилепсия и други припадъци, душевни болести, парализи, кръвоизливи, причинени от атеросклероза и високо кръвно налягане и др., освен случаите, когато вследствие на злополука по застраховката се породят такива болестни състояния и в резултат от тях настъпи смърт или трайна неработоспособност;
3. лечебни мерки, инжекции, операции, облъчвания и други действия, ако те не се налагат от злополуката, предвидена по застрахователния договор;
4. умишлено извършване или опит за извършване на престъпление от общ характер и самоубийство или опит за самоубийство.
Чл. 72. (1) При преосвидетелстване на пенсионери по повод трудова злополука и професионална болест, гражданска или военна инвалидност, ако се констатира, че заболяванията, за които е била призната причинна връзка, не намаляват работоспособността им или намалената работоспособност, ако има такава, се обуславя от други заболявания, се взема ново решение по причинната връзка.
(2) Признава се причинна връзка и когато новите заболявания са резултат или следствие от заболяването, за което е приета причинна връзка.
Чл. 73. (1) В своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните лица.
(2) При лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност ТЕЛК (НЕЛК) се произнася по работоспособността му за работното му място и при необходимост го трудоустроява.
(3) Лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност или без определен процент трайно намалена работоспособност се насочват към ЛКК за преценка необходимостта от трудоустрояване.
(4) При дефинитивни състояния, при които не се очаква условията на труд да обусловят неблагоприятно развитие на заболяването, в експертното решение се записва, че лицето е в състояние да работи според квалификацията и възможностите си.
септември 14 2009 | Без категория | No Comments »
